Докладът разглежда връзката между нетерапевтираните в ранна възраст езикови нарушения с генетична етиология, които се превръщат в предпоставка за обучителни трудности. В теоретичната рамка се анализира коморбидният характер на езиковите дефицити, като се подчертава тяхното преплитане с предизвикателствата в когнитивните, моторните и екзекутивните функции. Специално внимание е отделено на диференциалната диагноза между езиковите трудности, проявили се поради малкомозъчни дисфункции (свързани с времето за преработка на информация, автоматизацията на умения, свързани с фонологията, и координиране, синхронизиране и бързина на мисловните процеси), и езиковото забавяне, обусловено от водещ генетичен фактор.


В съвременните научни данни, свързани с генезиса на езиковите патологии, се проследява как нереализираната терапия по време на очакваните сензитивни периоди засяга невропластичността. Анализира се патофизиологичният механизъм, чрез който недоразвитият устен език оказва негативно влияние върху уменията за четене и писане.
Представени са три клинични случая от практиката на автора. Те емпирично доказват специфичната клинична картина и дългосрочните негативни последици от липсата на езикова терапия в сензитивните периоди. В заключение се предлагат насоки за провеждане на анализ, който да насочи терапевта към диференциране на типа езиково нарушение и конкретни стратегии за работа, които комплексно да стимулират езиковата система в рамките на училищните изисквания.