Програма

Визуалното възприятие е не просто процес на регистриране на информация, а динамичен механизъм, чрез който детето се ориентира в средата, насочва вниманието си, открива значимото и изгражда основата за учене и комуникация. В този контекст окуломоторният контрол, способността за стабилна фиксация и организирането на сакадичните движения имат съществено значение за начина, по който детето изследва и интерпретира света около себе си.

Докладът разглежда връзката между нетерапевтираните в ранна възраст езикови нарушения с генетична етиология, които се превръщат в предпоставка за обучителни трудности. В теоретичната рамка се анализира коморбидният характер на езиковите дефицити, като се подчертава тяхното преплитане с предизвикателствата в когнитивните, моторните и екзекутивните функции. Специално внимание е отделено на диференциалната диагноза между езиковите трудности, проявили се поради малкомозъчни дисфункции (свързани с времето за преработка на информация, автоматизацията на умения, свързани с фонологията, и координиране, синхронизиране и бързина на мисловните процеси), и езиковото забавяне, обусловено от водещ генетичен фактор.


В съвременните научни данни, свързани с генезиса на езиковите патологии, се проследява как нереализираната терапия по време на очакваните сензитивни периоди засяга невропластичността. Анализира се патофизиологичният механизъм, чрез който недоразвитият устен език оказва негативно влияние върху уменията за четене и писане.
Представени са три клинични случая от практиката на автора. Те емпирично доказват специфичната клинична картина и дългосрочните негативни последици от липсата на езикова терапия в сензитивните периоди. В заключение се предлагат насоки за провеждане на анализ, който да насочи терапевта към диференциране на типа езиково нарушение и конкретни стратегии за работа, които комплексно да стимулират езиковата система в рамките на училищните изисквания.

Регулацията в ранна детска възраст обхваща взаимосвързани процеси, свързани със съня, храненето, успокояването, сензорната реактивност, адаптацията към промяна и емоционално-поведенческата организация. В логопедичната практика информацията за тези прояви обичайно се събира в рамките на анамнезата и клиничното наблюдение, но невинаги се систематизира по начин, който позволява бърза оценка на цялостното регулаторно функциониране на детето.

Настоящата разработка представя пилотен модел на кратък родителски скринингов въпросник за регулаторни затруднения в ранна детска възраст. Подборът на показателите се основава на натрупани клинични данни от разширен въпросник за детското развитие и на съпоставка със съществуващи международни инструменти и концептуални модели за оценка на ранната регулация. Предвижда се обособяване на основни области на регулаторното функциониране и създаване на лесна система за количествена оценка, позволяваща изчисляването на общ Регулационен индекс.

Целта е създаването на кратък и практически приложим инструмент, който да подпомага ранното разпознаване и проследяване на регулаторни затруднения и да насочва към необходимостта от по-задълбочена оценка на детското развитие.

Докладът разглежда нарушенията на езиковото развитие през призмата на научната терминология и практическото й значение за качеството на живот и ежедневното функциониране на детето и семейството му. Посочват се факти около етиологията, разпространението, патогенезата и симптоматиката на езиковите нарушения, както и влиянието на фактори като родителски стилове на отглеждане, би- и мултилингвална среда, интензивно излагане на екрани и неглижиране на детето. Проследява се как различните терминологични означения отразяват различни прояви и степени на затруднения в овладяването и употребата на езика. Темата има важно значение както от научна, така и от приложна гледна точка, тъй като езиковите нарушения влияят върху общуването, ученето, социалната адаптация и самооценката на детето в дългосрочен план. Обсъждат се ефектите на езиковите нарушения над училищното включване и успеваемост през средното детство и влиянието над качеството на живот на младежите и възрастните в по-късните години. Разглеждането на проблема отвъд термините и научната концептуализация позволява по-доброто разбиране за последиците за семейството, ефектите над образователната среда и значението на логопедичната терапия. Нуждата от ранно разпознаване, точна диагностика и своевременна интервенция обединява теоретични и практико-приложни елементи и изисква холистичен поглед над всички аспекти в развитието на децата с езикови нарушения.

Здравейте, аз съм  логопед Милена Макавеева - Светулка по душа и екип :))

Страстен читател съм и винаги ми се е искало да споделя любовта си към четенето с децата, с които работя. А те - моите деца, са най-специалните! В настоящите публикация и презентация ще споделя какво научих за споделеното четене, как го прилагам в работата с невербални и двигателно затруднени деца и не на последно място-на какво ме научиха те самите.

Този панел разглежда един от най-деликатните и ключови моменти в практиката на детските психолози, логопеди и терапевти - формулирането и комуникирането на професионалната хипотеза пред родителите и децата. Акцентът е поставен върху границите на конфиденциалността, предотвратяването на етикетирането и изграждането на доверителна среда, в която диагнозата или предположението не звучи като присъда, а като карта за развитие. Представени са конкретни комуникационни подходи за това как и кога да бъде споделено едно терапевтично наблюдение, така че да бъде прието конструктивно, без да предизвиква защитни реакции или тревожност у семейството. 

Играта е основна дейност в ранното детско развитие, но не следва да бъде наблюдаванa само в този период. Появата, липсата или закъснението в развитието на даден вид игра в детството би могло да доведе до доста скрити препятствия с проявление в училищна възраст. Играта като част от човешкото развитие се изследва не само в логопедията, но и в психологията, психиатрията, педиатрията , дори в гериатрията, защото е част от социалната комуникация на човечеството.

​Живеем във време, в което децата все по-рано овладяват академични умения, но не и житейската готовност и емоционална интелигентност. В терапевтичните кабинети често се крием зад сигурността на строгата структура, планове и протоколи. Но животът отвъд кабинета не е структуриран — той изисква гъвкавост, която идва с опита и смелостта да излезем от рамката. Вдъхновена от мотото на Световната организация на ерготерапевтите за 2026 г. – „Участието има значение“, тази лекция преосмисля мисълта на Декарт „Мисля, следователно съществувам“ и ни обръща към екзистенциалния въпрос за детето: „Да играя или да не играя?“. Защото за детската нервна система играта не е просто почивка, награда в края на сесията или загубено време, а най-мощното „оръжие“ за изграждане на личността.

​През призмата на сензорната интеграция, принципите на детското развитие и ерготерапията ще си поговорим за това как да преминем от сляпото следване на сценария към истинската среща между две личности – тази на терапевта и на детето. Ще разгледаме къде са границите ни на професионалисти, как гъвкавостта и емпатията ни помагат да ко-регулираме детската нервна система и защо умението да сгрешиш, да се изцапаш и да си обуеш сам обувките е толкова ценно. Защото истинското участие в живота изисква спонтанност, а тя се ражда само тогава, когато имаме смелостта да пуснем контрола.

В лекцията ще разгледаме как психомоториката може да подпомогне работата на специалиста чрез развитие на: телесна схема и пространствена ориентация; внимание и саморегулация; моторно планиране и последователност; ритъм и координация; имитация и комуникативно взаимодействие. Практически примери и идеи за включване на психомоторни активности преди и по време на логопедичната работа.

Логопедичната оценка на деца с алалия изисква комплексен и функционален подход, който надхвърля установяването на езиково-говорни дефицити. Лекцията разглежда прехода от системното наблюдение към аргументирана оценка на езиково-комуникативното функциониране в реална образователна среда. Акцент се поставя върху естественото наблюдение, избора и интерпретацията на диагностични инструменти, оценяването на функционалната комуникация и разграничаването на специфичните езикови трудности от вторични прояви. Разглежда се ролята на логопеда в образователната система при оценяването на деца с алалия и  се очертават практически насоки за подкрепа, адаптиране на средата и проследяване на напредъка на детето.

.В този доклад ще разгледаме употребата на дигитални устройства от български деца до 3 години, какво е съдържанието ѝ и в какъв контекст се случва (пр. в ресторант, вкъщи, в детската градина). След това ще бъдат представени връзките между тази употреба и езиковите умения на децата, по-конкретно експресивен речников запас и сложност на изказа. Ще бъдат докладвани и какви са родителските нагласи относно употребата на устройства и как тези нагласи си взаимодействат с поведението на родителите и децата, когато се гледа телевизия или използва смартфон. 

Настоящата лекция ще представи как различни екзекутивни дефицити се проявяват при деца с хиперактивност и дефицит на внимание (ADHD), разстройства от аутистичния спектър, специфични обучителни трудности, тревожност и преживяна травма. Чрез конкретни примери от практиката ще бъдат разгледани характерните особености на всяко състояние и начините, по които дефицитите в екзекутивните функции влияят върху обучението, комуникацията и поведението на детето.

Специален акцент ще бъде поставен върху въпроса как специалистите могат да разпознават ранните индикатори за екзекутивни затруднения и как да различават първичните езикови проблеми от трудностите, произтичащи от нарушения в саморегулацията и когнитивния контрол.

Ще бъдат обсъдени и практически насоки за адаптиране на средата, структуриране на задачите и използване на подходи, подпомагащи развитието на екзекутивните функции в ежедневната работа с деца. Ще бъдат представени и основни принципи за интервенция, които могат да бъдат прилагани както в логопедичната практика, така и в образователна среда.

Независимо от нарастващия обем на научната и практическата информация, дислексията продължава да бъде недостатъчно позната, а разпознаването ѝ нерядко представлява предизвикателство за родители, учители и специалисти. Липсата на достатъчно специалисти и на системен подход за ранно идентифициране може да доведе до забавяне на необходимата подкрепа и до натрупване на вторични трудности в процеса на обучение.

Ранното разпознаване на рисковите признаци създава възможност за своевременна превенция и подкрепа, без да се изчаква затрудненията да се задълбочат и да окажат влияние върху мотивацията, самооценката и отношението към ученето. Особено внимание се отделя на необходимостта от прецизна професионална оценка и разграничаване на различните причини за наблюдаваните затруднения.

Устното дишане при растящото дете не е изолиран симптом, а част от сложното взаимодействие между проходимостта на горните дихателни пътища, позицията на езика и устните, орофациалната мускулатура и развитието на лицево-челюстния комплекс. Лекцията представя ортодонтския поглед към тази взаимовръзка и клиничните белези, които могат да насочат към нарушена дихателна функция-промени във формата и ширината на горната челюст, височината на небцето, оклузията, позицията на долната челюст и модела на лицев растеж. Разгледани са възможностите на ортодонтската диагностика и образните методи за оценка на лицево-челюстната морфология и горните дихателни пътища, както и промените, които могат да настъпят в хода на растежа и ортодонтското лечение. Специално внимание ще бъде отделено на горночелюстната компресия и ортодонтското разширяване на максилата (бързо и бавно), позицията на езика и връзката между структура и функция, като бъдат разграничени доказаните ефекти от все още дискусируемите теории в литературата.

Лекцията поставя акцент върху необходимостта от ранно разпознаване и координиран подход между ортодонт, оториноларинголог и логопед от установяването и лечението на анатомичната обструкция, през създаването на подходящи морфологични условия, до възстановяването и стабилизирането на физиологичните орофациални функции.

Велофарингеалната клапа изпълнява ключова роля в отделянето на устната от носната кухина при говор и гълтане, като регулира въздушната струя и участва във формирането на нормалния речев резонанс. Настоящата тема разглежда проявите и видовете велофарингеална дисфункция, както и основните перцептивни и инструментални методи за нейната оценка. Акцентът е поставен върху терапевтичните възможности в логопедичната практика и значението на мултидисциплинарния подход за точната диагностика и избора на ефективна стратегия за работа.  

Аденоидната вегетация има много лица, лица които често остават скрити за различните специалисти фокусирали се само върху симптомите, а не цялостната картина. За коректния мениджмънт на едно усложнено състояние е необходимо да се работи в мултидисциплинарен екип. С тази презентация целя да ви запозная с правилната диагностика, менажиране и възможни усложнения от аденоидна вегетация.

Отваряме пространство за дискусия за да обсъдим заедно възможностите за регулация на професията логопед в България. Вашето мнение е важно и значимо за следващите стъпки в тази посока!