Този панел разглежда един от най-деликатните и ключови моменти в практиката на детските психолози, логопеди и терапевти - формулирането и комуникирането на професионалната хипотеза пред родителите и децата. Акцентът е поставен върху границите на конфиденциалността, предотвратяването на етикетирането и изграждането на доверителна среда, в която диагнозата или предположението не звучи като присъда, а като карта за развитие. Представени са конкретни комуникационни подходи за това как и кога да бъде споделено едно терапевтично наблюдение, така че да бъде прието конструктивно, без да предизвиква защитни реакции или тревожност у семейството.