Логопедичната оценка на деца с алалия изисква комплексен и функционален подход, който надхвърля установяването на езиково-говорни дефицити. Лекцията разглежда прехода от системното наблюдение към аргументирана оценка на езиково-комуникативното функциониране в реална образователна среда. Акцент се поставя върху естественото наблюдение, избора и интерпретацията на диагностични инструменти, оценяването на функционалната комуникация и разграничаването на специфичните езикови трудности от вторични прояви. Разглежда се ролята на логопеда в образователната система при оценяването на деца с алалия и  се очертават практически насоки за подкрепа, адаптиране на средата и проследяване на напредъка на детето.