Независимо от нарастващия обем на научната и практическата информация, дислексията продължава да бъде недостатъчно позната, а разпознаването ѝ нерядко представлява предизвикателство за родители, учители и специалисти. Липсата на достатъчно специалисти и на системен подход за ранно идентифициране може да доведе до забавяне на необходимата подкрепа и до натрупване на вторични трудности в процеса на обучение.

Ранното разпознаване на рисковите признаци създава възможност за своевременна превенция и подкрепа, без да се изчаква затрудненията да се задълбочат и да окажат влияние върху мотивацията, самооценката и отношението към ученето. Особено внимание се отделя на необходимостта от прецизна професионална оценка и разграничаване на различните причини за наблюдаваните затруднения.