Този мастър клас ще се проведе с превод на български език. Дишането през устата е едно от най-честите орофациални миофункционални нарушения, независимо от разглежданата възрастова група. Но дали дишането през устата е толкова тревожно, колкото ни карат да вярваме? Наистина ли е задължително бебето да има назално дишане? Съществува ли наистина „смесено“ дишане? Кога наричаме някого „дишащ през устата“? Какви са нашите средства за диагностика в логопедията, за да я обективизираме? Какви са нашите цели и как можем да ги постигнем? Какви инструменти могат да ни помогнат?

В днешно време за разстройствата от аутистичния спектър се говори много. Подобряването на информираността на обществото, като цяло, повишаването на сензитивността на родителите към ранното детско развитие и задълбочаването на познанията на специалистите, работещи в областта на детското психично здраве доведоха до по-ранно разпознаване на особеностите и дефицитите на тези състояния, насочване на децата към специалист и диагностициране. Този процес съответно повиши нуждата от дългосрочни услуги и интервенции в общността, насочени към стимулиране на развитието на децата, обучение на родителите и цялостна подкрепа на семействата. Настоящата презентация представя основни актуални факти, свързани с епидемиологични данни, рискови фактори повишаващи възможността за поява на аутистичното разстройство, мястото на състоянията от аустистичния спектър в последните психиатрични класификации. Посочват се клиничните характеристики на разстройствата от аутистичния спектър, ранните симптоми, както и особености водещи до „маскиране“ на разстройството и отлагане на диагностицирането в юношеството. Описва се пътя на детето и родителите до поставяне на диагнозата. Грижата за децата с аутизъм трябва да бъде насочена към по-голяма достъпност, и приобщаване в обществото, съобразено с нуждите и функционирането на детето. Установено е, че интервенции, стартиращи от ранна възраст на детето и продължаващи дългосрочно (понякога през целия живот), могат да оптимизират развитието, здравето, благосъстоянието и качеството на живот на хората с аутизъм. Навременният достъп до ранни, основани на доказателства, психо-социални интервенции може да подобри способността на децата с аутизъм да общуват ефективно и да взаимодействат социално по-добре. И както една от основните цели на нормотипичното детско развитие е от пълната зависимост от родителите при раждането децата да станат самостоятелни, автономността на детето с аутистично развитие трябва да бъде една от основните цели на подкрепата. Децата да полагат грижи за себе си, да постигнат по-добро познаване и разбиране за собствените и на другите преживявания и поведение. От изключителна важност е сътрудничеството между здравния сектор, специалистите от свързаните професии, образователната система и сферата на социалните грижи.

Заекването, като нарушение плавността на речта оказва негативно въздействие върху способността на човек да общува. Налице е обширна изследователска литература от последните години, която доказва, че качеството на живот на лицата които заекват е компрометирано като цяло, а това засяга около 1% от популацията на всяка страна. Голяма част от тях срещат ограничения при разгръщане на образователния и професионалния си потенциал, а други лица със заекване развиват социална тревожност и социална фобия. Изучаването на феномена "заекване" като дисбаланс между различни функционални системи, които участват в реализиране на говорното поведение: дишане, нервна регулация, волеви моторен контрол, мониторинг на изпълнение на моторни програми, емоционална реактивност, фонация, артикулация, предполага и различни начини за устойчив „пренос“ на усвоените умения на плавна реч от логопедичния кабинет в реална комуникативна среда. Прилагането на биологичната обратна връзка (БОВ, Биофийдбек) като научно доказан метод, повлиява успешно терапията на лица със заекване от различни възрастови групи. С използването на техники като мека гласова атака, удължена реч, анулиране (Cancellation), издърпване (Pull Out), предварителна промяна (Preparatory Set), и последваща комбинация с БОВ се постигат много по-бързо и по-лесно посочените терапевтични цели. Трансферът на новопридобитите умения от защитената клинична среда към реалните комуникативни ситуации се осъществява в пъти по-бързо и ефективно с прилагането на БОВ.

По последни данни от Съединените Американски Щати, разстройствата от аутистичен спектър се срещат средно при 1 на 36 деца на 8-годишна възраст (Maenner et al., 2023). През последните 10 години се наблюдава значително увеличение в честотата на този тип разстройства на развитието, а паралелно с това и повишаване на информираността на обществеността за характерните за тези разстройства затруднения. В България все още няма официална, публикувана статистика за броя деца с аутизъм. Въпреки това все повече обучения и конференции се организират по теми, свързани с ранната диагностика и най-добрите научно-доказани терапевтични практики. В практиката на специалистите, едно от водещите затруднения е свързано с липсата на адаптирани и нормирани за България инструменти за скрининг и диагностика на разстройсва от аутистичен спектър и за оценка на езиковите умения на децата, които са една от отличителните характеристики за този вид невроразвитийни разстройства. В лекцията ще бъдат представени най-разпространените инструменти за скрининг и диагностика на аутизъм в САЩ, заедно с предимствата и ограничнията, свързани с използването им. Също така ще бъде обсъдено кои от тези инструменти са адаптирани за българския контекст. След това ще се разгледат и инструменти за оценката на различни аспекти от речта и комуникацията на децата с аутизъм и как те биха се използвали в логопедичната практика в България.

Хранителните предизвикателства при деца с аутизъм и церебрална парализа представляват сложен медицински и нутриционален проблем, който изисква персонализирани и междудисциплинарни стратегии за подобряване на хранителния статус и цялостното здраве на детето. Тези деца често страдат от сензорна чувствителност, проблеми с преглъщането, гастроинтестинални нарушения и хранителни алергии, което усложнява храненето и може да доведе до сериозни хранителни дефицити. Подходът на детския гастроентеролог и нутриционист е от ключово значение за ефективното управление на тези проблеми. Подход на детския гастроентеролог Детският гастроентеролог играе критична роля при диагностиката и управлението на гастроинтестиналните проблеми, често срещани при децата с аутизъм и церебрална парализа. Запекът, гастроезофагеалният рефлукс и коремната болка са чести симптоми, които изискват внимателно наблюдение и лечение. Гастроентерологът използва различни диагностични методи, включително ултразвукови изследвания и лабораторни тестове, за да определи причините за проблемите и да назначи подходящо лечение. Лечебните стратегии могат да включват медикаментозна терапия, специални хранителни добавки и модификация на диетата. Подход на нутрициониста Нутриционистът има ключова роля в разработването на индивидуализирани диетични планове, съобразени с нуждите на всяко дете. При децата с аутизъм често се срещат ограничения в храненето, дължащи се на сензорни или поведенчески фактори, което налага внимателен подбор на хранителни продукти. За децата с церебрална парализа нутриционистът работи върху адаптиране на консистенцията на храните (например пюрета или меки храни) и съставя диети, които подпомагат правилното хранене, дори при затруднено преглъщане. Нутриционистът също така оценява наличието на хранителни дефицити и разработва диетични планове, които включват храни, богати на необходимите макро- и микроелементи. При наличие на алергии или непоносимости се прилага елиминационна диета и се следи за възможни реакции. Междудисциплинарен подход Ефективното управление на хранителните предизвикателства изисква сътрудничество между гастроентеролога, нутрициониста и други специалисти като логопеди и ерготерапевти. Този интегриран подход цели не само подобряване на хранителния статус на детето, но и улесняване на храненето в ежедневието, повишаване на качеството на живот и минимизиране на гастроинтестиналните усложнения. Заключение Хранителните проблеми при деца с аутизъм и церебрална парализа са комплексни и често изискват дългосрочна подкрепа от мултидисциплинарен екип. Съвместната работа на детския гастроентеролог и нутриционист е от съществено значение за успешно диагностициране и управление на тези проблеми, като се осигурява персонализирана и адаптирана към нуждите на детето хранителна грижа.

Представяне на добри практики в контекста на новото издание- Ръководство за функциониране и управление на пространства за интензивна допълнителна подкрепа

Практическо представяне

Индивидите с разстройства в развитието често проявяват поведения, които са социално неприемливи, проблемни или нежелани. Понякога изглежда сякаш всичко се случва без видима причина и плачът, кризата, тръшкането, агресията остават необясними. Става трудно, тъжно и гневно, тъй като се чувстваме безсилни - едновременно направили всичко, за да е добре детето и в същия момент потънали в незнание какво му е и как да му помогнем. Хората се раждаме доста еднакви – можем и не можем конкретни, определени репертоари от умения. Интеракцията със заобикалящата среда всъщност е това, което ни прави различни. Чрез последствията, които се случват след всяко поведение ние всички учим, независимо дали има или няма специфики в развитието. А чрез научените поведения, от много ранен етап в развитието си можем да получаваме това, което ни харесва и от което имаме нужда и да отбягваме това, което не ни харесва и ни пречи. Всяко поведение, в това число и проблемното, се случва с дадена причина и има функция. Проблемното поведение не се появява от нищото и при децата с разстройство в развитието понякога е трудно да открием каква е причината, особено ако детето е невербално. Никога тя обаче не е инат, зодия, прилики с някой роднина, ден от седмицата или фаза на луната. Детето не се е родило, знаейки как да хапе, да удря, да щипе, да вика силно, да повтаря репетативно едни и същи срички/фрази, да се тръшка и т.н. Това са научени поведения, които служат му за нещо конкретно. Приложно-поведенческата наука (АВА) има сериозен набор от научно доказани инструменти, които ни позволяват да откроим кои са онези фактори, поддържащи проявата на нежеланото поведение и които правят така, че то да се случва все по-често в бъдеще. Фокусът на АВА е да открои функцията на това поведение, защо то се проявява, какво печели индивида чрез него и как да действаме спрямо всяка индивидуална проява. Всичко това ни дава възможност да направим план, който в най-голяма степен ще подпомогне развитието на индивида като заместим проблемното поведение с приемлива алтернатива, даваща възможност да се стигне до същия резултат, но по социално приемлив начин. Така ще можем да чуем това, което детето ни казва, дори и то да не може да говори.

Уъркшопът ще има за цел да запознае участниците с холистичните методи на диагностика и терапия през опита на автора. Ще бъде обърнато внимание на това как процесите, случващи се в тялото оказват влияние върху хората, които имат нужда от логопедична терапия. Защо е нужно да обръщаме внимание не само на лицево-челюстната област, а и на цялата мускулатура и позицията на тялото, как измененията на ниво биохимия могат да влияят негативно върху процеса на логопедична терапия, както и към кои специалисти да насочим семействата или възрастните за допълнителна консултация. Ще бъде обърнато внимание и на хранителните предпочитания на хората, обръщащи се за помощ към логопед и кои видове храни могат да действат положително на развитието на логопедичния процес и цялостното състояние на детето/възрастния. Препоръчително за уъркшопа е участниците да са с удобни дрехи, както и да са обути с чорапи. Наличието на дълъг маникюр е непрепоръчително.

Лекцията е част от конферентната програма и ще се проведе с превод на български език.

Ранното детско развитие е изключително динамично по отношение на физиологичните, неврологични и психични процеси. Връзката с обгрижващите лица играе важна роля за поставянето на стабилни и здравословни основи във формирането на тези процеси. В тази връзка състоянието на родителите и тяхната психична стабилност се отразява както на състоянието на детето, така и на получените резултати от техните оценки за него. Освен основните области на детското развитие маркери за евентуални психични и поведенчески отклонения е социално-емоционалното развитие на малкото дете. Изследванията в областта показват, че социално-емоционалното развитие започва още от самото раждане. Качеството на живот през ранното детство има съществен ефект върху по-нататъшното развитие на детето. Именно по тази причина ранното идентифициране на развитийни и социално-емоционални проблеми при бебета и малки деца е съществено важно за изграждането на социално-емоционална компетентност и превенция на по-сериозни поведенчески или емоционални смущения занапред. Въпросниците ASQ®-3 и ASQ®:SE-2 са създадени с идеята да съберат информацията от най-близкия обгрижващ детето, но също така и да го ангажират с процесите на интервенция и превенция. Докладите от двата инструмента дават на специалиста конкретни опорни точки, върху които може да се базира при назначаването на допълнителни изследвания, препращане към друг тясно специализиран специалист или даване насоки за подкрепа и проследяване на развитието чрез включване в индивидуална мониторинг програма.

Докладът разглежда и съпоставя етичните кодекси на Европейската асоциация за логопедия (ESLA) и Американската асоциация по говор, език и слух (ASHA), които са ключови документи, ръководещи професионалната практика на логопедите в Европа и Съединените американски щати. Тези два кодекса установяват стандарти за етично поведение и отразяват културните, социални и правни различия между двата континента, като същевременно са тясно свързани с глобалните професионални норми, заложени от Международната асоциация по логопедия и фониатрия (IALP) и Съвета за здравни и социални професии (Health and Care Professions Council, HCPC).

Освен обичайните предизвикателства пред логопедите, с повишаване на информираността на обществото и застъпване на дигиталните технологии в ежедневието, една голяма част от професионалистите се оказаха недостатъчно подготвени от юридическа гледна точка за рисковете, които крие това. Целта на настоящото изложение е да даде основа правна рамка, като обърне внимание на няколко важни аспекта: 1. Предпоставки за практикуване; 2. Обем и възможности при приложната логопедия; 3. Договорености и работа с малолетни/ непълнолетни; 4. Конфиденциалност и здравна информация; 5. Кой, какво и как решава в практиката на логопеда и каква е неговата отговорност; 6. Логопедите в дигиталната среда; 7. Някои практически решения на често срещани правни предизвикателства. Познавайки добре основната правна рамка, както и принципните положения в правото, логопедите ще могат да работят по-сигурно и спокойно.

Лекцията дискутира някои клинични ориентири в работата с деца, изоставащи в езиково-говорното си развитие. Ще предложим разсъждения отвъд рамките на съвременните диагностични справочници ДСН 5 и МКБ 11. Те включват въпроса за психичната структура на детето, за езика като кръстопът на желанието, насладата и кастрацията; за адресирането към страдащия субект. Възможно ли е да работим с детето без да бъде засегнато мястото му в родителския фантазъм? Основание за предложените въпроси намираме в няколко клинични факта: децата, които проговарят английски думи и изрази, въпреки, че се отглеждат в семейства, които говорят на български; проблематизирането на родителското желание за дете; депресивността на майките. Чрез примери от психоаналитичната работа с деца и родители ще очертаем пътя за конструиране на терапевтичния подход.

Националният девиз е избран малко след Освобождението и тъй като дефиницията за девиз е нещо, което описва общата мотивация на дадена социална група или организация, го избрах за заглавие на настоящата статия. Съпоставяйки информацията от преди повече от 20г., когато избрах професията логопед за свой път и сега, когато тя вече е неразривна част от ежедневието ми, бих казала, че тази, все още млада и не толкова разпознаваема професия тогава, днес надскочи очакванията ми като развитие. Разви се заедно с много от нас и много от нас се развиха благодарение на нея. Стана разпознаваема в обществото и в много от професионалните среди, с които ни се налага да работим в екип. Логопедичната терапия вече не е стигма, а се превърна в нещо съвсем нормално, което е необходимо и лесно достъпно. Това позволява на голям процент от нашите пациенти/клиенти да имат съвсем различен начин на живот. Защо обаче, въпреки пътя нагоре, ние като логопеди все още нямаме своя Обединител? Защо не разбираме необходимостта от такъв и все още има много сред нас, които се бунтуват срещу това да имаме равен старт, единни стандарти и общ поглед за бъдещето развитие на професията? Именно тези въпроси ще са фокусът в настоящата лекция.

Управлението на логопедична практика, независимо от сектора, е предизвикателство за всеки терапевт. Необходимостта от микромениджмънт на часовете за терапевтичните сесии, комуникацията с родители и включването на други специалисти, както и събирането и проследяването на информацията за пациента/клиента, отнемат много от времето на логопедите. Затова създадохме "Easyapp"-един софтуер, който ви позволява бързо и лесно да организирате промяна в графика си, да комуникирате с родители и близки на пациентите и да водите документацията си. Дигитализирането на документи, лесния пренос на данни между колеги и не на последно място-проследяването на напредъка на пациентите/клиентите са част от възможностите на "Easyapp", които вярваме, че ще го направят любим помощник в практиката на специалистите.

„Невидимата тежест на родителството“ е семинар, създаден за професионалисти, които искат да разширят своите знания и умения за работа с родители. В един свят на нарастващи предизвикателства пред съвременното родителство, семинарът ще предложи ценни стратегии за идентифициране и справяне с проблемите, които често остават скрити, но оказват сериозно влияние върху семейната динамика. Чрез този интерактивен формат, участниците ще придобият практически умения за разпознаване на симптомите на следродилна депресия, тревожност и травма както при майките, така и при бащите. Семинарът ще предостави актуални и лесно приложими инструменти за работа с родителите, които се сблъскват с тези състояния. Тези знания ще помогнат на професионалистите да предлагат ефективна подкрепа и да създадат среда, в която родителите могат да се справят със своите емоционални предизвикателства. Един от най-важните акценти на семинара е как се съобщава диагноза за аномалия или нарушение в развитието на дете по емпатичен и чувствителен начин. Участниците ще научат ефективни методи за предаване на трудни и нежелани новини на семействата, което ще им помогне да изграждат доверие и дългосрочна връзка с тях. Темата за стигмата, свързана с нарушенията в развитието, също ще бъде разгледана, като ще се предложат подходи за преодоляване на обществените предразсъдъци и как да подкрепяме семействата в този процес. Последната част на семинара е посветена на изграждането на доверителни отношения и предаването на позитивни послания. Участниците ще научат как да формулират подкрепящи и мотивиращи послания, които насърчават устойчивостта на родителите, без да създават нереалистични очаквания. Защо да участвате? Ще получите практически умения, които да приложите незабавно в работата си с родители. Ще научите как да съобщавате трудни диагнози с емпатия и подкрепа, изграждайки дълбоки връзки със семействата. Ще бъдете част от иновативен семинар, който ще ви даде нови перспективи и професионални инструменти, които ще обогатят вашата практика. Този семинар ще предостави не само знания, но и конкретни решения за реални ситуации, в които родителите попадат. Присъединете се, за да разширите своите професионални умения и да предложите по-ефективна подкрепа на семействата, с които работите.

Тази работилница е предназначена за логопеди, които искат да разширят своя арсенал от интервенционни подходи и да подобрят ефективността на своята практика чрез нови знания и практически умения. Ще обсъдим и как да работим с родители, така че те да станат активни участници в терапевтичния процес и да допринасят за езиковото развитие на своите деца в ежедневието. Ранната езикова интервенция е от съществено значение за постигане на успешни резултати при деца с езикови затруднения. Ще разгледаме как с помощта на научно обосновани методи можем да подкрепим децата и техните семейства в ранните етапи на езиковото развитие. Като обучен Ханен логопед, ще споделя основните принципи и подходи, залегнали в програмите на Hanen, които доказано помагат на децата с езикови затруднения да постигнат значителен напредък. Ще разгледаме ефективни техники и стратегии, които могат да се прилагат в различни контексти – от работа с родители до индивидуални сесии с децата. Ще разгледаме как можем да приложим тези подходи в различни контексти, като същевременно предоставим на родителите необходимите инструменти и стратегии, за да подпомогнат езиковото развитие на децата си в домашна среда. Основни акценти на работилницата: • Важността на ранната езикова интервенция • Принципи и методи на Hanen програмите • Как да включим родителите като активни участници в терапията • Практически примери от терапевтичната практика и дискусии с колеги Тази работилница е насочена към логопеди, които искат да усъвършенстват своите умения и да предоставят по-ефективна и всеобхватна подкрепа на децата и техните семейства. Присъединете се, за да научите нови подходи, които можете веднага да приложите във вашата практика!

Музикалната терапия е нова, все още развиваща се наука, чиито отделни направления се обособяват едва през последните години. Важен фактор в този процес е нарастващият брой научни изследвания и безспорни данни, доказващи ефективността на музикотерапията при третирането на конкретни заболявания и дефицити. С развитието на невроизобразителните методи нарастват и невронаучните изследвания, привеждащи доказателства за това, че музикалната терапия способства за прецизирането на невронната обработка на речта. Качеството на невронно кодиране на говорния звук при лица, преминали през музикалнотерапевтични сесии, е значително по-голямо, отколкото при лица, които нямат такъв опит. В този семинар ще бъдат представени музикалнотерапевтични упражнения и примери от практиката за работа с деца от аутистичния спектър и деца с нарушена плавност на речта. От гледна точка на музикалната терапия проблемът с нарушенията на плавността на речта представлява една аритмичност, изразяваща се във възникването на нелогични и неконтролирани паузи в потока на речта. Подобна аритмичност би могла да се преодолее трайно единствено чрез изграждане на стабилно вътрешно чувство за ритъм. В музикалнотерапевтичната практика този процес се разгръща пълноценно на базата на идеята за единството между ритъм и движение, тъй като присъщото на всеки човек вътрешно ритмично чувство може да бъде усъвършенствано в най-голяма степен тогава, когато музикалният ритъм бива осмислен и изразен чрез движения на тялото. Произходът на музикалните ритми може да бъде открит в базовите локомоторни движения на човешкото тяло – ходене, тичане, скачане, плъзгане и др. В този контекст по време на семинара ще бъдат теоретично обосновани и най-вече представени в практически план конкретни музикалноритмически техники, въздействащи благоприятно върху стабилността на ритъма на речта. Във втората част на семинара „Музикална терапия за иницииране на речта при деца с РАС. Примери от практиката“ ще се запознаете с разработките за прилагането на музикална терапия при деца с РАС през последните години, които достигат солиден обем, даващ основания за оформянето на самостоятелно музикотерапевтично направление, фокусирано върху специфичното въздействие спрямо това сложно и все още изпълнено с много неизвестни заболяване. Възлова пресечна точка между музикалната терапия и логопедията е проблематиката, свързана с езиково-говорните нарушения при страдащите от РАС и в частност с трудностите при инициирането на звукоизвличането на гласните и съответно последващото им оформяне в срички, думи и изречения. Късното и изпълнено с огромни трудности проговаряне при децата с РАС е казус, чието по-бързо и ефективно разрешаване се подпомага при интердисциплинарно обединяване на знанията и усилията на логопедите и музикалните терапевти. Препоръчително е участниците да бъдат с леки, свободни дрехи.

Тази лекция е опит да се представи част от концепцията залегнала в дисертационния ми труд, който цели да проследи граматическото функциониране при деца от 5-7 годишна възраст с типично езиково развитие. Насочена е към разглеждане на връзките, които се правят между конкретната успеваемост и/или неуспеваемост при изпълнение на поставените езикови задачи и евентуалните бъдещи трудности в ученето. Това е част от глобалната научна перспектива за ранна диагностика и превенция. Ценността на научното проучване идва от факта, че са изследвани определено количество деца, на една възраст и с еднакви характеристики, анализът на резултатите от направеното изследване дава повод, както и поле, на което науката и практиката да се срещат.

Този уъркшоп е насочен към придобиване на разширено познание за свързаността на сензорната преработка, биомеханиката на тялото (в частност на говорния апарат) и невропсихичната функционалност. Логопедичната терапия използва множество похвати, които се базират на сензорно, физиотерапевтично и кинетично познание. Целевото стимулиране, корекция и направляване на движенията на говорните органи е неделимо свързано с перцептивните способности и процеси. Планирането на въздействие, което има телесен допир е процес, който трябва да включва детайлно познание за постуралната и двигателна функция на мускулите, както и анатомичните и физиологичните особености на движението. Науката се развива и откритията в кинетичните и кинестетични функции на човешкото тяло въвеждат нови понятия като „биотенсегрити система“ и анатомични свързаности, които променят (и преоткриват) възгледите за терапевтичното въздействие на докосването (включително „логопедичния масаж“). Изследването на фасцията в тялото и нейните невероятни сензорни и кинетични свойства обръщат нова страница в мануалните техники и похвати и в частност в логопедичната терапия на оралномоторните и говорните процеси. Холистичният подход във всяко едно терапевтично въздействие трябва да обединява не само невро-анатомичните, но и емоционалните и психологични процеси в човека. Дали науката открива и създава нови технологии или тепърва си обяснява и доказва древно познание, което не е спирало да съществува заедно с нас?